Библия — Нов завет [bg]

12. А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.

13. Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, — освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.

14. Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.

15. И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.

16. А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.

17. И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи — дванайсет коша.

18. По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?

19. Те отговориха и рекоха: едни — за Иоана Кръстителя, други — за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.

20. Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.

21. Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,

22. като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

23. А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.

24. Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.

25. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?

26. Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.

27. Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

28. Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.

29. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.

30. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;

31. като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.

32. А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, — без да знаеше, що говори.

34. Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.

35. И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.

36. И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.

37. А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.